Творческа среща във Френската гимназия в памет на писателя Константин Константинов

В навечерието на празника на светите братя Кирил и Методий изящното художествено слово на писателя Константин Константинов стана обект на възторжен читателски интерес и на оживена дискусия по време на творческа среща в памет на именития автор на „Седем часът заранта“ и на „Път през годините“.

По инициатива на учениците от профил БЕЛ в 11. клас Виктория Танева, Дорина Иванчева, Димитър Топалов, Вяра Георгиева, Белослава Петкова и Велин Пожарски в новата актова зала на 9. ФЕГ бе представен жизненият и творческият път на К. Константинов, акцентира се върху фигурата му на белетрист, есеист, мемоарист, преводач (на „Мадам Бовари“, „Малкият принц“ и др.), също така бе излъчен късометражният документален филм „Път през годините“ (1968 г.; режисьор Юлий Стоянов, оператор Иван Цонев) с участието на самия писател, на Атанас Далчев и Георги Мишев, а своеобразната кулминация настъпи с творческата работилница, при която ученици от 10. и 11. клас работиха върху различни творби от К. Константинов (краткия разказ „Слепият старец“, стихотворението „Аз ида пак при теб да си почина“, приказката „Синьото краче“, есето „Левски“, пътеписите „Париж“ и „Марсилия“), впечатленията от които бяха събрани и представени на стилно изработени табла, илюстрирани с портрети на писателя, корици на негови книги, както и с тематично подбрани произведения на сестра му – художничката Донка Константинова.

В рамките на два часа учители и ученици обсъждаха, анализираха, но най-вече съпреживяваха художествените послания на един достоен български писател, възпитан, по собствените му думи, в „патетичните начала на Възраждането“.

Послания, актуални и днес.

***

Цитати от Константин Константинов:

§  Истината не се търси с ум, тя е в сърцето. В света има премного ум… сърца липсват!…

§  Животът е създаден чрез обич и обичта е негов смисъл…

§  …истинската радост се ражда от голямата скръб.

§  Езикът – ето нашата най-истинска и безсмъртна родина. Онова невеществено нещо, което обединява милиони единици в една общност, отделя я от другите, излюпва съзнанието, чрез което един народ се превръща в нация.

§  Достойнството на писателя – то е другото име на неговата отговорност. Отговорност пред себе си и пред онези, на които е призван да служи.