Подари щастие

Благотворителна кауза

Мечти. Всяко дете има мечти още от съвсем малко. Желае да стане полицай, певец, пилот, астронавт… Играе, радва се на детството си, на свободата си, на любовта. Постепенно започва да разбира значението на думите, наименованията на предметите, цифрите и цветовете. Вижда света цветен. Възхищава се колко нови неща се откриват пред него.

Всяка майка помни първата усмивка на детето си, първата сълза, първата думичка. Още с раждането това малко същество получава любов – по-голяма от целия свят, защото то самото започва да символизира самия свят. Това, с което детето расте, е семейството.

Има обаче и такива деца, които растат без любов, без грижа, без уюта на семейството. Живеят в домове за сираци с много други, които имат тяхната съдба. Растат изоставени от онези, които са им дали живот; не получават тяхната любов. Това са деца, от чиито усти думите „мамо“ и „тате“ така и не излизат. Тези малки същества имат само една-единствена потребност – да усетят топлината на прегръдката.

Това, което получават те, е наказание за нещо, което дори не са извършили. Безгрижното им детство е отнето. За всяка Коледа вероятно не си пожелават скъпи подаръци – а си пожелават семейство, подкрепа и това да бъдат важни за някого.

Наскоро посетих един от многото домове. Сградата помещава четири различни заведения за деца, като има и за деца с увреждания. Думите на директорката на сиропиталището ме накараха да се замисля много силно за това колко особено е състоянието им, за положението им, за трудностите им… Никога не са имали възможността да видят нещо различно освен сградата, която обитават. Всеки път, когато през прозореца видят щастливите семейства, минаващи покрай оградата на дома, в сърцата им се поражда само едно желание – да разберат какво означава прегръдка, какво означава да имат рамо, на което да поплачат. Какво е чувството някой да избърше сълзите им. Чисто и просто да ги обича… Имат нужда от слънце в живота си, от цветове, които да внесат щастие в сивото им ежедневие.

Сега, седейки и пишейки това, си давам сметка повече от всякога за значението на семейството, разбирам, че сме късметлии онези, които имаме близки, които се притесняват за нас и ни обичат.

Семейството ми винаги ме е учило, че човек може всичко – стига да го поиска. Знам, че не съществува нищо невъзможно, ако истински вярваш в него. Имам желание и то е нито едно дете да не се чувства изоставено. Искам всяко дете да усети какво е любов, грижа и подкрепа и да чуе може би най-окриляващите думи на света – „ОБИЧАМ ТЕ“.

На първо време искам да окажа своята морална подкрепа към децата в домовете, като за целта отправям призив към онези от вас, които ще отворят сърцата си и ще се включат в изработването на картички за тях. Картичките ще се събират до 20 декември в кутия, която ще бъде поставена при елхата на входа. Нека заедно да внесем радост в живота на децата.

П.П. Тези от вас, които биха искали да оставят и нещо друго осен картичка, могат да го направят. Всички неща ще бъдат разнесени лично от мен доколкото се може повече домовете за деца в страната.

Благодаря предварително на всички, които ще се включите!

От Рая Ваклинова 11. Е клас