Алфонс дьо Ламартин (1790-1869) е френски поет романтик, член на Френската академия и политик в годините на създаване на Втората френска република. Всяка година на 21. октомври ние честваме паметта на нашия патрон. Стараем се да направим деня по-особен чрез предприемането на различни културни дейности и развлечения. Всеки клас заедно с ръководителя си подготвя своя програма. Най-малките възпитаници посещават Ламартиновата къща, намираща се в Стария град в Пловдив. Останалите имаме пълната свобода да изберем как да прекараме празничния ден.
Тази година ние, хуманитаристите от 11. Ж, решихме да посетим къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови”, която е в непосредствена близост до гимназията. Вече имахме възможността да се докоснем до творчеството на автора на „Изворът на Белоногата” в часовете по литература в 10. клас, а през настоящата учебна година ни предстои среща и с именития му син – поета Пенчо Славейков – и с неговите произведения, подготвяйки се за матура. В този смисъл съпреживяването на творческото дело на двамата автори ни беше колкото приятно, толкова и полезно.
В апартамента, принадлежал на внучката на големия ни възрожденец – Светослава Славейкова, – бяхме топло посрещнати с увлекателна беседа и представяне на интересни материали. Съкровищницата на музея включва авторски ръкописи, оригинални първи издания с лични поправки и тетрадки с ранни варианти на творби като прочутата Пенчо-Славейкова поема „Кървава песен”. Чрез писма и лични вещи е съхранена силната духовна връзка между поета и неговата спътница в живота Мара Белчева. Най-впечатляващо за нас беше по-малкото помещение в дома, където е пресъздадена атмосферата на личния кабинет на твореца. Изнесени са много от любимите вещи на Пенчо Славейков, включително богатата му библиотека със знакови четива.
На всички ни бе изключително интересно да се запознаем отблизо с живота на Славейкови. А програмата ни не свърши тук. Всички заедно решихме да се подкрепим с вкусен обяд.
Така успяхме да оползотворим деня и да отдадем чест на нашия патрон.
Ния-Велика Найденова 11. Ж
„Писател назаем“ – Силвия Атипова във Френската гимназия в Деня на Ламартин
В първия истински есенен ден след закъснялото октомврийско „лято“ Френската гимназия отбеляза своя патронен празник, посветен на поета Алфонс дьо Ламартин, ставайки домакин на една интригуваща литературна среща. С усмивката и ведрото си настроение нашата гостенка Силвия Атипова накара събеседниците си да забравят мрачното време, заплакало с дъждовни сълзи за слънце. С очароваща искреност тя убеди учениците, че един писател въпреки своята известност, успешност и признание може да не се изкушава да заема позата на нарцистичен и недостъпен автор, а да търси диалог със своите (потенциални) читатели. С печелеща симпатии деликатна самоирония на увлекателен разказвач, Силвия Атипова очерта пътя си през книгите и различните професионални поприща към собствените си текстове. В хода на разговора се щрихираха множество нейни профили – графичен дизайнер, модист, писател и блогър, сърдечен човек с активна гражданска позиция, книгофил. И въпреки че авторката разграничава личното от професионалното, все пак доверчиво допуска външен поглед зад „шпионката” към интимното на това да си писател, да си майка и съпруга, да готвиш добре. Говорейки откровено на учениците, тя им подсказа колко много самоличности открива в себе си пишещият, приканвайки четящия да ги опознае.
Впечатлени от фактите, че Силвия Атипова – дебютирала на 35 години, за да сбъдне детската си мечта, пишеща и под псевдонима Силвия Ашби – е автор на публицистика и белетристика на български (и то в литературното списание „Гранта“), с три публикувани книги на английски език, изкачили се до върха в класации на Амазон, учениците от Френската получиха „назаем” и нейния личен отговор на въпроса: „Какво е да си български автор, който пише под псевдоним в чужбина и застава начело на класациите в други страни?”.
Част от кампанията „Писател назаем“, дискусията бе осъществена със съдействието и в присъствието на г-н Алекс Кръстев – създател на сайта „Аз чета” и инициатор на тази кампания, носител на отличията „Рицар на книгата“, „Посланик на библиотеките“ и на националната награда „Христо Г. Данов”. Поканата бе отправена от преподавателя по български език и литература София Тодорова. Организирани от нея като домакини, учениците от 9 в клас с водещите Траяна, Станислава, Габриела, Никол, Катрин, Борис, както и Велизара от 9 а с предварително подготвените и със спонтанно отправяните въпроси, с импровизираното рисуване и с писането на стихове закачки, демонстрираха талантливо как срещата с интригуваща личност като Силвия Атипова импулсира да се самоизразяваш творчески. Спонтанно в разговора се включиха и ученици от 9 а (с класен ръководител Камелия Тодорова), от 9 г (с класен ръководител Камелия Маркова) и от 10 а (с класен ръководител Цонка Даракчиева).
Думите на Силвия Атипова сближиха взаимно отдалечените на пръв поглед Льовен (Белгия), Уганда, Лондон и София – маршрути на преживяванията ѝ – за да разкажат и за писането като постигната мечта и съзнателно избрана житейска цел, като щастливо освобождаване от стереотипи и прекосяване на граници.
Писането – риск и свобода, авантюра, която си струва.
Писането на български език и на кирилица е задължително.
Вашият коментар