Под този наслов на 26.06.2024 г. се проведе литературно четене с ученици от 10Г клас, посветено на изтъкнатия поет символист и философ Емануил Попдимитров (1885−1943). С това културно събитие се отбеляза краят на една динамична и ползотворна учебна година, а неговото послание остана като спомен за идейните търсения на твореца, но и като собствен ценностен залог.
Водещите – Тея Иванова и Ивайла Фулева – въведоха аудиторията в света на Ем. Попдимитров чрез автентичен запис рецитал на големия български актьор Любомир Кабакчиев. А техните съученици – Виктория Винклер, Ивон Дайе, Калина Боровска, Александър Костов – представиха емблематични произведения на поета от т.нар. цикъл „Женски портрети“, чрез които разкриха образа на любовта, видяна в един неоромантически план – като неизличим спомен и съкровен блян. Ивайла нанесе още смислови щрихи върху коментираните теми чрез своето изпълнение на „Кристен“, докато Тея акцентира върху апологията на родното и привързаността към корените, издържана в един модернистичен дух, чрез „Груинската река“.
Интересна част от събитието бе изложението на Вела Близнашка, подчертаващо приноса на Попдимитров за въвеждането и разпространението на идеите на френския философ Анри Бергсон в България.
Отправяйки своите поздравления към учениците, директорът на 9. ФЕГ – г-жа Емилия Богданова – направи равносметка на отминалата година и пожела проявеното усърдие и ученолюбие да продължават да бъдат техните неотменими ценностни ориентири. Г-жа Розелина Найденова – заместник-директор по учебната дейност, и г-жа Теодора Тодорова – учител по философия, напомниха на младите почитатели на изящната словесност за преимуществата на интуитивния познавателен метод (през Бергсон), чрез който може да надскочат границите на разумното в достигането до универсалното.
На 1 юни 2024 г. в огледалната зала на СУ „Св. Климент Охридски“ на тържествена церемония бяха връчени наградите за Втория филмов фестивал за късометражни ученически филми „Философски филмов фестивал“, организиран от Българско философско общество.
Френската гимназия участва с пет филмови проекта, консултирани от госпожа Теодора Тодорова. Това са:
· „Онтологично“ на Ивелин Георгиев от 9. Е клас, награден в категория „Фантазия и реалност“
Онтологично (youtube.com)
· „Без(ш)ум“ на ученичките Ивон Дайе и Виктория Винклер в категория „Сетива за света“
Без (ш)ум (youtube.com)
· „Ние сме едни и същи“ на ученичките Александрина Стойкова и Диана Ангелушева от 12. Б клас в категория „Красотата е навсякъде“
Ние сме едни и същи (youtube.com)
· „Забравен дар“ на ученичката Ивайла Нинова 12. Д клас в категория „Красотата е навсякъде“
Забравен дар (youtube.com).
Наши ученици участваха и във филмови проекти, направени от други училища. Тези филми също бяха наградени:
· „Олга“ с участието на Мая Стоянова от 11. Д клас в главната роля; създаден от ученици на НПГПФ и 35. СУ „Добри Войников“; филмът е награден за категории „Антикорупция“ и „Активна гражданска позиция“
Олга (youtube.com)
· „Времето в нас“ – филм, посветен на 300-годишнината от рождението на Имануел Кант; продукция на ПЧМГ; нашата ученичка Рая Митова от 11. А клас е част от екипа на монтажа и звуковото оформление; филмът взе специалната награда за филм, посветен на И. Кант и неговата философия както и за музикално оформление
Времето в нас (youtube.com).
Тези призови места са висока оценка за усилията, таланта и вложения труд на нашите ученици и преподаватели. Те са награда и за цялата ни училищна общност, защото тя насърчава и подпомага своите ученици в техните търсения и проекти!
Представяме ви третия брой на нашия училищен вестник Nouvel Ami, в който ще откриете най-топлите спомени на дванадесетокласниците, на които казахме „чао“ тази пролет, историята на театралната ни трупа, която успя да обере големите награди на Фестивала на франкофонския театър, полезна информация за кандидатстващите във Франция и много още интересни статии и творби на учениците.
Приятно четене!
PDF–file на вестника
А ето и целия разказ на Ива Николова от 10. В клас:
Разпалки
Нямам навика да пазя писма. За разлика от Камен, аз никога не пазех писмата, които той ми пращаше. Всъщност, аз не пазех писма от никого. Традиционно писмата се превръщаха в чудесни разпалки за печката вкъщи. Камен често ме упрекваше за това ми действие, но аз никога не разбирах защо той смята, че не постъпвам правилно. Ако трябва да бъда честна, не се и вслушвах в думите му, тъй като живеех с убеждението, че аз най-добре знам кое е най-добре. Всъщност това нямаше да е голяма работа, ако се ограничаваше само до глупавия спор за писмата.
Бяха минали едва 2 години и няколко месеца, откакто с Камен заживяхме заедно в апартамента му на булевард „8-и декември“, когато стана ясно, че с него няма как да продължим съвместното си съжителство повече… поне за следващите 8 месеца. Той беше одобрен от университета за стипендия и за специализация, за която трябваше да замине в ГДР. По това време и на двамата ни оставаше по семестър и половина до взимането на магистърска степен. Аз бях в Юридическия факултет, а Камен – в този по Физика, катедра „Астрономия“.
След два месеца беше заминаването му, а връщането му – кой знае, можеше и никога да не се случи. Необяснимо, но за тези 60 дни ежедневието ни се превърна в безконечни спорове, кой от кой по-безсмислен. И знаех, че аз съм права. Винаги. Струваше ми се, че скъпото ми гадже се превръща в нравоучителна възпитателка в детска градина. „Да се маха по-бързо, че не мога да го трая“ – бяха думите, които най-често се разхождаха в съзнанието ми.
Стана 5 септември. Той тръгна, а аз дори не го изпратих. На първата седмица още получих писмо от него. Беше банално, празни приказки, всичко е хубаво, но му липсвам аз и подобни глупаво звучащи прости изречения. Той отлично знаеше, че подобен тип слова не са способни да ме трогнат. Хвана ме яд, как може толкова бързо да е забравил какво ме радва и какво не? Разкрещях му се, но на хартия. От куртоазия няма да ви цитирам нищо от писмото, което му изпратих обратно. За мен той беше виновен. Скоро получих друго писмо. В онзи момент това, което прочетох, ме накара още повече да се засегна. Написаното от Камен казваше, че не е редно и най-малкото не е нужно да се дивя на такива дребни неща като няколко написани изречения. Още по-вбесена, съвсем без да бъда деликатна, обясних на изглежда вече не толкова любимото си гадже, че той е глупак и нищо не разбира. Впоследствие разменихме още няколко писма, в които подобно и на последните ни действителни разговори аз виках, а той полагаше тежки усилия по спокоен начин да се разберем. Аз не го приемах… до един ден.
Пристигна писмо, което истински ме изненада. То беше много грубо, бих го нарекла дори и грозно. „Тоя сега на какъв се прави“ се плъзна в ума ми и натисна бутона за ответна реакция… сещате се какъв беше отговорът ми… За няколко дни и следващо писмо от Камен пристигна. Още докато го разпечатвах, си представях какви ругатни ще му изпиша и как отново ще излея гнева си върху него. Започнах да го чета. Черните мисли в ума ми замлъкнаха. Провикна се сърцето ми. То кънтеше като стон на безпомощен клетник. Армагедон за моето благополучие.
Когато един тийнейджър сгафи, той винаги има твърда оневиняваща го причина. „В такава възраст е!“ е реплика, залепнала за езиците на майки, лели, баби и други членове или нечленове на семейството. Когато се сблъсках с тази трагедия в крехката, но неясно защо смятана и за зряла възраст от 25 години, нямаше кой да ме оправдае, но и никой не беше длъжен да го прави. Не растях, не бях в „такава възраст“. А не бях ли наистина? Коя е възрастта, в която спираш да имаш правото да допускаш грешки? Коя е възрастта, в която трябва да умееш да приемаш без угнетение вестта, че ти носиш вината за нечие нещастие?
Не бях права в нито един от пътите, в които бях убедена в това. Пресирах най-любимия си човек, без дори да си давам сметка, че го правя. Гмурната в дълбоко в море от болни мечти за учението, професията, финансите, съвсем бях забравила за това кой ме чакаше на брега и кой щеше също да скочи във водата дори без да умее да плува, за да ме спаси от удавническата смърт.
За мен вече спасител няма, а аз отдавна съм безжизнен труп, носен от вълните на бурното море от амбиции.
– Отивам до магазина, нещо трябва ли ти?
– Вземи ми едни цигари от моите.
Светът беше посивял, а димът от всяка цигара, която изпушвах не помагаше той да се обагри отново. Но помагаше на мен да издишвам с облекчение отровните тютюневи пари, знаейки, че съкращавам живота си.
– Нямаше от твоите, взел съм ти някаква нова марка, „Камен Морис“.
– Коя дата е днес?
– Какъв е този въпрос, 5 септември е, защо?
– А нищо, просто пиша едно писмо.
В онова писмо, което получих, Камен ми съобщаваше, че усеща, че той е поводът за моите тревоги, нерви и психически нестабилни състояния. Още от 15-годишна се боря с панически атаки, нервни кризи и тежка форма на сърдечна аритмия. При по-завишени нива на кортизол, който се образува при висок стрес, всяко от тези можеше да сложи край на живота ми. Камен знаеше това. Последното изречение от писмото беше: „Един от нас ще умре и това ще бъда аз“.
На 45 съм. Днес стават точно 20 години, откакто за последен път видях и прегърнах моето гадже Камен. Вече не живея в апартамента на бул. „8-и декември“. Имам нов партньор в живота, с него сме женени отблизо десетилетие. Имаме и един син. Смятате ли, че съм щастлива? Уви, съвсем не… Вината ме гони, но знам, че си го заслужавам. Не се държах зряло, а бях длъжна. Не премислях, а трябваше. Сега премислям, напълно ненужно е, но може би намирам утеха в това. Може би се опитвам да оправдая сама себе си, след като никой друг не успя да го направи. Неспособна да се концентрирам в работата, за която толкова мечтах и се трудих, сега по цели денонощия се ровя в пепел от спомени. Също като пепелта от писмата, които горяха в печката. Защото аз нямам навика да пазя писма. И вече няма кой да ме укорява за това.
По повод 21 март – Деня на поезията, учителската колегия по български език и литература в 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ проведе литературен конкурс на тема: „Измислям се/измислям си“, в който взеха участие ученици от VIII до XII клас. Обявяването на отличените в традиционния за литературната общност пролетен формат се състоя на 24 април 2024 г.
Ако не сте успели да се присъедините в този ден, своеобразно тържество на словото, ето какво със сигурност сте пропуснали от финалния етап на конкурса:
o Категорично: събитието не бе измислица – за него свидетелстват и водещите от X клас – Ива и Ерен, които се погрижиха за доброто настроение на литературния празник, както и партниращата им двойка конферансиета (Андреа и Бойко), които уж случайно се натъкват, учудени, че изобщо откриват някого в класната стая, при все че всички имат да учат за предстоящото контролно…;
o Награждаването (участниците в конкурса се оценяват от седемчленно жури – преподаватели по български език и литература във Френската гимназия), придружено от литературно четене.
А ето и поетите, увенчани с лавров венец:
o на първо място Ви представяме стихове от Виктория Танева:
„С нестихваща обич и вас ще измисля, / от бездната всяка душа ще спася. / Тръбната песен сама ще засвиря, / която в живот ще превърне смъртта.“;
o строфа от наградената на второ място творба на Габриела Маринова, „Бягство“:
„Обреченост, облечена в безличие. / Живот ли е?! Тогава съм в пръстта. / Измислянето – строфа на величие, / крила, понасящи ме във нощта.“;
o както и лириката на Ясен Терзиев (трето място), „Измислям си (явно)“:
„Ела, ще идем – / тука е мъртвило, / на запад – веселба. / Ще си вземем / къщичка една, / пък около нея / гори, зеленина, / колко ти душа заиска. / На врата ти перли, / на ръце – елмаз, / пък казвам ти – / ще ти бъде във сърце екстаз. / Значи то: / пенсията – добра, / джамове с бутони / в хубава кола, / куче – голдън, / две деца, / чисто нова бащина камина, / градини, пътеки и поля… / „Нещо си измисляш.“ – / възкликна тя“.
o Поощрителни награди за: Анастасия Трейман, Елица Плоскова, Дарина Масурева и Никол-Валери Тошева (с равен резултат), а също и за Искра Павлова, творчески съчетала стихотворението си с оригинална авторска илюстрация към него.
Награди за проза (разказ) получиха:
o Бойко Киселов, „Последна спирка“: „(…) Цял живот е знаел за мен, но чак сега разбира коя съм аз. Погледнах го в очите. Беше изминал толкова дълъг път. Трябваше най-после да му кажа нещо:
– Не бой се, почти приключих книгата.“;
o Александра Паскуини, „Измислям се“: „(…) Замислих се за следващия живот, който трябваше да планирам. Започнах да се измислям, не осъзнавайки, че губя себе си.“;
o Яна Пеева, „Измислям си или съм измислен?“: „(…) По едно време бях започнала да пиша. Не разбрах кога и как, но писах. Пръстите ми удряха по клавиатурата и думи бързо запълваха празната страница. Умело съчинявах сложните изречения. Бях във вихъра си. Бях свободна. Но писах бързо, твърде бързо. Бях притеснена, сякаш нямах време. Чувах тиктакането на часовника, което ми напомняше, че всяка минута е от значение (…)“.
o Поощрителни награди за: Ерен Огнянов, Люба Василева, Цветан Стоянов.
o Журито насърчи и участничките, разгледали темата есеистично: Мариела Йорданова и Катерина Йовкова.
На 24.04.2024 г. се проведе третата среща в Киноклуба с Кинематограф. Програмата Клуб „Кино“, създадена от екипа на платформата „Кинематограф“, цели да доближи подрастващите млади хора до късометражното кино и да разшири възпитателните възможности на българската образователна система.
Прожекции на късометражни филма, последвани от дискусии, са световно доказана практика за неформално образование, допълващо успешно образователните нужди на младите. Дебатите между филмите провокират по-добро разбиране на киното и човешките ценности, и имат сплотяващ ефект.
Умелият подход на младия режисьор Йордан Михайловски към публиката, съставена този път от ученици от 8 и 10 клас, прави комуникацията с учениците непринудена и помага за развиване на аналитичното им мислене, насочва ги да бъдат по-любознателни и да усетят изкуството като нещо, което може да ги обогатява.
ВТОРО ИЗДАНИЕ НА УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС
ЗА КОЛАЖ НА ТЕМА “ПРОЛЕТ МОЯ“– 2024 ГОДИНА
На 21.03.2024 г. за учениците от профил ИТ в 11 клас беше обявено второто издание на конкурс за колаж на тема „Пролет моя“. Срока за представяне на проектите беше до 11.04.2024г.
Целта на конкурса е младите хора:
· Да открият магията на дигиталната графика;
· Да предадат своите чувства, настроения и вътрешни изживявания;
· Да ни накарат да усетим силата на въображение.
Изисквания към колажите:
· Да са изработени с програма по избор (Gimp, Paint.net, Photoshop, Inkscape)
· Да се комбинират авторски фотографски изображения с текст, рисунка или други художествени елементи.
· Технически параметри:
– размер – до 5 MB
– допустими формати – JPG, PNG, TIF, TIFF
Оценяване:
· Ясно и точно формулирано послание, оригинална идея, проява на критично мислене, проява на творчество.
· Обектите на изображенията са добре фокусирани и е осъществен плавен преход между тях
· Сложност при изработката
· Използване на текст – разположение, цветово оформление, правопис
· Пълноценно използване ресурсите на избраната програма – присъствие на различни варианти на работа: конструиране, оцветяване, копиране, завъртане подбор и разположение на образите;
· Проявена фантазия;
· Композиция;
· Сюжет.
Благодарим на всички участници за интересните композиции, за проявената оригиналност и фантазия. С част от колажите е подредена изложба в пространството на Френската гимназия.
Оценяването и класирането дължим на комисия в състав:
· Габриела Петкова – старши учител по ИТ
· Антоанета Минчева – старши учител по ИТ
· Светлана Тодорова – старши учител по Изобразително изкуство
Комисията определи следното класиране:
1 място – Дарина Масурева– 11В клас
2 място – Петър Брясков – 11Д клас
3 място – Валентин Димитров – 11А клас
3 място – Ивайло Пашов – 11Е клас
Поощрителни награди:
– Мария Сергеева – 11Б клас
– Филип Върбанов – 11В клас
– Елени Капусиду – 11В клас
– София Иларионова – 11Д клас
Стената на 10. Б клас е проект за подвижни изложби в 108 стая, подреждани от класа домакин. Вече повече от месец Стената представя карикатури и откъси от текстове на десетокласници, вдъхновени от книгата „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов – Щастливеца. В изложбата своето чувство за хумор и артистичност демонстрират Ема Коруджиева и Мартина Чалъкова от 10. А, Александър Виденов, Калоян Смилов и Цвета Тенева от 10. Б, Александър Домозетов, Ива Николова и Недялко Райчев от 10. В, Ивайло Йорданов, Симона Симеонова и Цветан Стоянов от 10. Ж.
На 1 ноември 2023 г. освен Деня на народните будители отбелязваме и Деня на българската журналистика. В духа на двата празника преди броени дни училищната общност на 9. ФЕГ с радост прочете първото издание на новия училищен вестник.