Какво е ученическият живот? Може би моменти, изпълнени с усилия, с напрежение, с весели и красиви преживявания, с постижения? Може би началото на живота, който по-после ще се разбере, че е бил същинското знание, знанието през сърцето?
Учениците в нашата гимназия в динамичния си живот усърдно стигат до знанието. Учат се, че нещата са поправими, особено кагато си тинейджър. Учат се с вълнение да изразяват себе си.
Тук е изказаното от Шудипта Султана от 11 Б клас в сайта Daliv Finland, имащ надслов „Където точността се разглежда проницателно“.
Шудипта споделя за себе си: “Родена съм в град София, но семейството ми е от Бангладеш. На 17 години съм и уча в 11 Б клас в 9. ФЕГ. Започнах да пиша творчески, откакто бях в 8-ми клас. Винаги ми е било по-лесно да се изразявам писмено, затова предпочитам да пиша съчинения и есета. Това е първата ми публикувана статия.“
Пожелаваме на нашата ученичка още много нови интересни публикации!
На 25.04.2017г. гост на дванадесетокласниците от 9 ФЕГ бе госпожа Теодора Димова – писател, драматург, журналист, преводач. Срещата с нея се превърна в интересен, проникновен разговор за творческия процес, за образованието, за духовните търсения на човека, за най-наболелите морални проблеми на нашето общество. Благодарим за това преживяване както на госпожа Димова, така и на вдъхновените му организатори – Виктория и Калина от 12Б клас!
На 03.05.2017 г. театралната трупа на 9 ФЕГ представи за последен път пиесата "Предложение" на А. П. Чехов на сцената на театъра в НБУ. През 2016 г. постановката бе отличена с две златни маски на ХХІІІ Франкофонски училищен театрален фестивал в Стара Загора – за най-добро представление и за най-добра мъжка роля, и беше част от съпътстващата програма на Варненския театрален фестивал. През миналата седмица лауреатите – Ния, Методи и Ангел от 12 Д клас, изиграха представлението при гостуването на учениците от гр. Нант, Франция в Студио 5 на НДК, както и на тазгодишното издание на фестивала в Ст. Загора.
Благодарим на младите артисти за таланта, ентусиазма и упоритостта им! Нека и след завършване на гимназията ни бъдат все така вдъхновени във всичко, с което ще се занимават! Успех!
Учениците от 10 Г и 10 В клас в 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“: Дарина Сарафова, Петър Гьошев, Лора Маркова, Юнона Николова, Мартин Вачков, Петер Форназиеро, Самуил Кабаков, Ванина Нинова, Димана Борисова и Саша Младенова репетират усилено за участието си в четвъртото издание на проекта „Вавилонски театър", осъществяван в сътрудничество с Френското училище „Виктор Юго". На 24, 25 и 26 март от 19:00 часа в зала „Славейков" на Френския културен институт нашите ученици ще представят своята пиеса "Tu connais les pas?", посветена на изкуството на танца. През април те ще вземат участие и в тазгодишното издание на Международния франкофонски ученически театрален фестивал в град Стара Загора.
Виктория Цветкова – 8 д клас
Сякаш се пренесох в друг свят…
Изведнъж шумът на двигателя на колата беше изцяло заменен от редуващите се периодично тишина и песни, изпълнени от талантливи майстори, скрити из короните на дърветата. Планината бе величествена, монументална. Преливаше в най-разнообразни цветове от богатата палитра на природата художник. Слънцето блестеше ярко на фона на безкрайната небесна шир. Очите ми с ненаситност наблюдаваха бавното, но забележимо движение на белите пухкави облаци. Краищата им се позлатяваха от слънчевата светлина и изглеждаха така, като че ли бяха обвити с тънка, блестяща паяжина. Нежносиният цвят неустоимо привличаше погледа ми и образът на слънцето се запечатваше в очите ми завинаги. Миришеше на борови иглички и полски пролетни цветя. Огледах се и осъзнах, че пейзажът около мен е приказен, вълшебен сам по себе си, със своите характеристики. Семантиката му за мен не бе илюзия, пречупена през слънчевите лъчи, а нещо едновременно подобно и колосално различно.
Тръгнах бавно през тревата, зелена и свежа, очакваща следващия пролетен дъжд. Вдигнах поглед и с радост открих, че нищо не се е променило…
Цветелина Костова – ученичка от XI Д клас
Аз – фиксираната рамка. Аз – монофункционалната машина. Аз – еднозначният фотокадър.
Аз съм обемно качество, прилежно сгънато и стабилно запечатано в прозрачна полиетиленова опаковка.
Аз съм поданик в свят, в който властта е в моите ръце.
Моят път не е заглавие на пътепис, не е карта с подбрани маршрути, нито е списък с желани сигурни или рисковани бъдещи дестинации.
Моят път е риск, той е евентуален избор, той е въпросителният знак в главата ми.
Аз съм малък чарк от българското общество; пореден номер на опашката за билети тип „Личен рай“. Редът ми наближава, но фокусът ми не е концентриран върху избора на полет. Цялото ми съзнание е съсредоточено в наситени кръгове около една мисъл – „Искам ли изобщо да пътувам ?“.
Водещият проблем, обвързан с поставената тема, произлиза именно от този елементарен на пръв поглед въпрос. Контрастът между „идеалистичният“ европейски свят и резултатите от собственото политическо статукво са вградили в мозъчните кори на аудиторията от български произход една фикс идея, запълнена с въздух. А именно, илюзията за съществуването на кръстопът за всеобща употреба, чиито разклонения са отсечки, водещи логично до последствия или с позитивен, или с негативен характер.
Информираме всички ученици от ФЕГ, които имат желание да участват в конкурс за есе на тема „Сигурността на младите в интернет“ (Youth Internet Safety).
Софийски форум за сигурност отправя покана до всички млади хора на възраст от 15 до 30 години да се включат в проекта „Сигурността на младите в интернет. Предизвикателствата пред киберсигурността“, който се реализира по Програмата „Еразъм+“, финансирана от ЕК, и със съдействието на Центъра за развитие на човешките ресурси. Изпратете есе и участвайте в конференцията и ролевите игри и ще имате възможност да спечелите награди, да се срещнете с известни специалисти в областта на информационните технологии и да получите сертификат.
По повод 2 юни – Денят на Христо Ботев и на героите, загинали за свободата на България, в метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски” беше организирано от РИО София-град и Столична община ритуално четене на Ботеви стихотворения.
По традиция в ритуалното четене се включиха ученици от различни училища, от френската гимназия участваха Димо и Стефан от 12ж клас. Беше прочетен пълният текст на Ботевите стихотворения, ритуалното четене завърши с хоровия прочит от всички участници – ученици и учители на поемата „Хаджи Димитър”.
На тържественото събитие присъстваха много гости, сред които беше и зам. министър Ваня Кастрева. Ритуалното четене на Ботевите стихотворения обедини всички присъстващи в духовното усещане за единство в непреодолимия стремеж към свобода.
Учениците от 9-ти клас (Кристина Чешмеджиева, Дарина Сарафова, Петър Гьошев, Катерина Захариева, Петер Форназиеро, Лора Маркова, Натали Дакова, Самуил Кабаков и Ванина Нинова), с ръководители учителите по френски език Катерина Заркова и Людмила Николова, се включиха в третото издание на проекта „Вавилонски театър“, осъществяван съвместно с Френското училище „Виктор Юго“ в гр.София.
В три поредни дни – 26, 27 и 28 март 2015г., те представиха своята пиеса „La famille Sansair ou l’histoire dont la fin est sans air“в зала „Славейков“ на Френския културен институт. Пиесата, на тема „Въздух“, е част от спектакъла „Четирите стихии – Въздух, Вода, Земя, Огън“.
На 29 октомври, в коридора на гимназията проведохме разчупено музикално ателие, посветено на патронния празник на училището. Тържеството започна с няколко впечатляващи изпълнения на училищния хор под ръководството на г-жа Ламбрини Джамджиева. Талантливи, самоуверени и единни, хористите създадоха топла атмосфера, повдигнаха настроението на публиката и за пореден път ни смаяха с песните си. Програмата съчетаваше богата палитра от музикални изпълнения, от класиката на аржентинското танго през любими френски шансони до лириката на Алфонс дьо Ламартин. Чухме и много инструменталисти – китаристи и акордеонист, солови вокални изпълнения, дуети и спонтанни импровизации. Стиховете, написани от нашия патрон Ламартин, се вписваха в топлия есенен дух, витаещ във въздуха. Изпълнителите излъчваха свобода и радост. Даваха всичко от себе си на публиката, която им отвръщаше с топли чувства и шумни, заслужени аплодисменти. В края на този концерт осъзнахме успеха му и усетихме силните чувства, които бе породил в сърцата и на изпълнителите, и на публиката.
Всички си пожелахме концертът да не е просто единично събитие, а началото на една традиция за разнообразяване на училищния живот чрез изкуството, което всички обичаме и ценим – музиката.
Славея 11 клас