Зона Арт

Ученици от 10 и 11 клас на Френската представиха любимата си гимназия на XXI-ви Международен франкофонски театрален фестивал, провел се в периода 11.04–13.04.2014г, в гр.СтараЗагора.

Редом с други артисти от България, Румъния, Македония и Джибути, възпитаниците ни изиграха отлично своята пиеса „Срещи“ и заслужено спечелиха една от най- важните награди – „Prixspécialdujury“ за най-оригинална пиеса.

Трупата, ръководена от Маринела Чиликова, Людмила Николова и Жюли Кастание (преподаватели по френски език) бе в състав: Пламена Колева, Стефани Богомилова , Калина Драгомирова , Явор Гаджев и Теодор Гочев.

Ако сме събудили вашето любопитство, заповядайте на 12.06 от 18;00 във Френския институт,за да ни гледате !

Играта на Младежкия панел към Националния център за безопасен интернет се доказа като добър пример как младите хора могат да създадат и осъществят собствена инициатива за популяризиране на отговорната употреба на интернет.

Младежкият панел е една от дейностите, които Центърът се стреми да развива в посока по-голямо и пълноценно включване на младежи в темата ИНТЕРНЕТ, която така и така е тяхната тема. Тази учебна година той стартира за първи път във Френската гимназия в София.

Петото издание на Фамилатлон спря дъха ни, усмихна ни за дълго време и ни показа, че всички усилия си струват. Центърът за безопасен интернет и Майкрософт имаха свои авторски игри, с които забавляваха всички желаещи да научат по нещо за интернет безопасността, докато играят. Около техните щандове се вихреше и героят Флашко, грижейки за доброто настроение на участниците през целия ден.

Именно Фамилатлон 2013 се оказа чудесно място, където Сашо, Мила, Деси, Габи, Иво, Ками и Тони от 9^Б клас да покажат колко идеи кръжат в главите им и ентусиазъм кипи в кръвта им. Те измислиха и направиха играта с провокативно заглавие „Скрий си Фейса“. Как се играе „Скрий си Фейса“? Идеята е базирана на популярните онлайн игри Mafiaи Assassins’ Creed. Всеки участник написва описание на себе си, т.е. дава лична информация, което попада в друг от играчите. От този момент той става мишена на водните атаки на своя преследвач. Точно така! Играчът трябва да намери своята мишена и да я „убие“ с воден пистолет.

След края на играта всички участници получиха награди от Българската линия за онлайн безопасност и поуката „Внимавай на кого даваш личната си информация“.

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

 

Шапки долу!

За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ. За страдалеца. За човека, който създава човеци.

Шапки долу!

За твореца на знания. За онзи, който учи България да чете, да мисли, да търси. За нашия татко Песталоци.

Шапки долу!

За най-щедрия сред хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без отплата.

Шапки долу!

За носителя и пазителя на духа. За великия слуга на народа. За единствения вълшебник измежду нас.

Шапки долу!

За истинския родител на децата ни. За гладния, който ги храни. За добрия, невидял добро от никого.

Шапки долу!

За будителя без икона. За колегата на Славейков и Ботев. За вечно разпънатия между дълга и нуждата.

Шапки долу!

За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст. Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове.

Шапки долу!

За този скромен, но голям човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би забравила словото, което я въздига.

Шапки долу!

И поклон. БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата надежда. Не друг, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, но той ще остане, за да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като държава. Да го нахраним и облечем по-добре от другите. Да го спасим от дребните грижи. Болката му да стане и наша. Празникът и цветята, които го очакват на 24 май, са най-малкото, което можем да му дадем. Дължим му много повече, ако искаме да сме справедливи. Дължим му себе си и не бива да го залъгваме само с почести.

СТЕФАН ПРОДЕВ

Ние, Александра Кючукова и Александър Стойчев, сме ученици от 12Ж клас, профил „Биология и Химия“. Учим в 9^-та Френска езикова гимназия от цели 5 години – 5 години, които са оставили незабравими спомени у нас. Несъмнено е, че пътят, който сме извървели е бил изпълнен с трудности, но сега, когато сме на крачка от финала, осъзнаваме, че нищо не е било напразно. Напротив, всяка една пречка и всеки един проблем, който сме решили заедно, са ни научили на нещо. Тази учебна година безспорно беше трудна, но ние направихме постижения, за които преди 5 години можехме само да мечтаем. Един от големите ни успехи е този, който постигнахме на XV Националното състезание по Химия и ООС, проведено в гр. Сливен от 12 до 14 април 2013г. Отборът на София-град, в чийто състав бяхме включени, бе съставен от ученици от НПМГ , 9.ФЕГ и другите езикови гимназии, и зае второ място (след отбора на НПМГ) при класирането, а ние постигнахме индивидуални оценки съответно 5.75 и 6.00. Но успехите ни се дължат не само на собствените ни усилия – голям е трудът и на нашите учители, за което сме им безкрайно благодарни. Силно се надяваме да сме оправдали очакванията им, както те оправдаха нашите!

Благодарим Ви от сърце, госпожо Шопова!

Десислава Арабаджийска, ученичка от 12 Д клас

Имало едно време един кораб. Не бил голям, нито малък, но капитанът и екипажът го харесвали. Всеки намирал нещо хубаво в него, всеки имал своята представа за бъдещето му. Корабът бил чисто нов – сменили стария, защото вече бил дал всичко, на което бил способен, и започнал да създава проблеми. Взели нов, напълно различен кораб, каквито правели другите народи, отвъд планината. За нещастие никой не знаел как да го управлява, загубили посоката, оказвали се на безлюдни острови, с отровни плодове, попадали на много бури, всяка по-страшна от предишната. Някои от екипажа започнали да се чудят дали наистина е трябвало да сменят кораба, но така или иначе връщане назад нямало и те трябвало да изтърпят съдбата си.

В началото екипажът се бунтувал срещу несгодите, изхвърляли зад борда един след друг няколко капитани. Но като по чудо те успявали отново да се качат на палубата. И всеки път екипажът ги приемал обратно и търпял новия капитан. С течение на годините обаче въпреки промените, колкото повече се отдалечавали от целта, колкото повече намалявали провизиите, толкова повече моряците се отчайвали и започнали да губят сила. И понеже точно това им липсвало, назначили за нов капитан господин Сила. С това обаче нещата не приключили. Недоволството, макар и тихо, продължавало да расте в трюма. Както казвал мичманът, не било вярно, че екипажът не протестирал. Всеки път, когато плюели семките по пода, това бил протест срещу капитана. Капитанът обаче така и не разбрал това. Той управлявал сам кораба и не се съобразявал с никого, защото не се страхувал от никого. Държал руля на кораба, както сам си знаел. И дори и не разбрал, че под неговия курс корабът още повече се отдалечил от целта си. Въпреки това, колкото и обвинения да имало срещу него, толкова били и опроверженията. Когато екипажът твърдял, че има проблем, капитан Сила твърдял, че това е дело на предишните капитани. И екипажът търпял.

В далечината като мираж започнало да се вижда нещо, приличало на суха земя, след няколко седмици щели да я стигнат. Но тъкмо когато екипажът се зарадвал, че ще слезе на брега и ще си почине от капитан Сила, свършили провизиите. Моряците престанали да си вършат задълженията, пуснали котвата, излезли на палубата и започнали да обвиняват капитан Сила, че не бил предвидил свършека на провизиите. Твърдели, че ще преустановят работа, докато исканията им не бъдат изпълнени. Решили, че след като са започнали този израз на недоволство, трябвало да го доведат до край. Оплакали се от твърдите си легла, от еднообразната гледка през прозорците на трюма, от папагалите на капитана, от морската болест, от дървениците, от студените вечери, от топлите дни, от южния вятър, от северния вятър, но най-вече от западния и източния. И когато решили, че и това не им стига, започнали да чупят кораба.

Обиден от всичко това, капитан Сила решил да напусне кораба с лодка, наред с всички свои съмишленици, като заявил, че няма да се върне. Искал да създаде у моряците усещането, че напуска кораба с достойнство. Истината обаче била, че не можел да овладее ситуацията и не виждал друг изход. А и смятал, че екипажът след време можел да реши, че си го иска обратно. Но и напускането на капитана не задоволило екипажа, той нямало вече да търпи и да се подчинява и продължил своя протест. Докато моряците не получели каквото искат, нямало да се върнат на местата си.

Също така решили, че искат нов кораб, който да бъде управляван от нов капитан, който да няма нищо общо с предишните. И продължили своя протест. Но след като нямало кой да изпълни желанието им, те в крайна сметка загинали от глад и жажда. След години друг кораб минал оттам и видял злополучната сцена на събитията. Решили, че е настъпил страшен мор, който е повалил всички. Когато обаче се качили на другата палуба, намерили тефтера на боцмана, където пишело: „Търпението невинаги е добродетел, дори, смея да кажа, рядко е така. Но все пак е по-добре от половинчато търпение, при което недоволството се е събирало, събирало и е взело връх в най-неподходящия момент. Коя ли муза ще възпее този гибелен гняв? „Да бе мирно стояло, не би чудо видяло“ е казал народът. Търпяхме, търпяхме и накрая станахме жертви на собственото си търпение. След дъжд качулката не върши работа. Но съкаютника ми Томас Карлайл по-добре обобщи събитията: „Всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници.“ Не знам дали въобще ще има кой да бере плодовете на нашата революция“.

Но каква е поуката от приказката? За къде бил тръгнал на първо място корабът? Щеше ли да стигне някога целта си, ако не бяха тези събития? Движел ли се е въобще? Имало ли го е някога? Тази част от историята, уви, е загубена. Или предстои да бъде написана?

(Публикацията е поместена в рубриката „Общество“, във в. „Стандарт“ от 5.3.2013 г.)

Поканата от Националния център за безопасен интернет за участие в публичната дискусия в сградата на Парламента приехме като едно предизвикателство. Прочитайки предварително изготвената програма, желанието ни да станем част от събитието нарасна. Всъщност проблемът за онлайн правата на подрастващите е доста важна част от нашето ежедневие, тъй като всеки ден отделяме голяма част от времето си за сърфиране в интернет. Определено всеки от членовете на групата ни прояви интерес и дори любопитство към предстоящото събитие.

Като всяка публична дискусия и тази започна с представяне на участниците в нея. Освен 10-тимата делегати от цялата страна, които се бяха погрижили за изготвянето на хартата, свързана с правата на младежите в интернет, в залата бяха и представители на различни организации, фирми като Vivacom, Асоциация родители, ГДБОП, Габриела Чех, регионален представител на Facebook, депутати и представители на изпълнителната власт и др. Отговорността за цялостното дирижиране на събитието беше в ръцете на г-н Георги Апостолов, координатор на НЦБИ.

Стигайки до основната цел, а именно запознаването ни с правилата от Хартата, дискусията придоби различен облик. Определено старанието и труда на делегатите си проличаха в техните изложения. Макар и леко притеснени, те събраха сили и увереност да се изправят пред нас и да заявят своето отношение по зададения проблем, за което сме им благодарни. Много внимателно и съсредоточено, изслушахме с интерес техните речи. Разбира се, ние, като активни млади хора, имахме забележки, които нямаше как да пропуснем да споменем. Някои измежду нас забелязаха например, че има леко припокриване между някои от правилата, или пък отбелязаха неточности във формулировката. Разбирайки сериозността на каузата, ние се почувствахме длъжни да споделим нашите притеснения. Членовете на Тийн Парламента може би приеха нашата „опозиция“ като някакъв вид критика, което всъщност не е нещо отрицателно, защото това провокира други дискусии, за да може идеята на този Национален ден за безопасен интернет да бъде развита в детайли. Нашите приятели от Френската – 9“б“ клас, заедно с г-жа Антоанета Минчева, също подкрепиха забележките ни. Те бяха отправени не с цел да оборим нечие твърдение, а да спомогнем доразвиването на Хартата, така че тя да стане възможно най-ефективна. Целта ни беше да бъдем максимално полезни и може би донякъде да си заслужим поканата, която така любезно ни беше отправена.

Макар и в така наречената „опозиция“, нашето активно участие предизвика всъщност истинската дискусия, чрез която се стигна до същността на проблема за безопасното сърфиране в интернет. Делегатите от страната отговаряха смело на въпросите на останалите участници. Запитвания бяха отправени и към специалните гости в залата, така нареченият „Парламентарен контрол“, който се оказа доста полезен за изясняването на много въпроси, които вълнуват младежите, сблъскващи се всеки ден с интернет технологиите. Чухме въпроси, свързани с поверителността на съобщенията ни, предпазването от Кибер престъпленията, както и интересни факти относно така актуалния Facebook.

След така разгорещените дискусии се стигна и до същността на събитието – гласуването на Хартата. Така както в зала „Изток“ се взимат съдбоносни решения за нашата страна, ние също бяхме изправени пред един сериозен избор. Хартата беше гласувана, но въпросите изникваха един след друг, което предизвика и прегласуване. Някои бяха твърдо зад идеята и подкрепиха напълно делегатите, други измежду нас пък гласуваха против. Но това „против“ не беше отказ от спазването на въпросните правила. С него ние показахме позицията си на млади и активни хора, които изразяват мнението си по въпроси, които живо ги вълнуват. Всички показахме своите адмирации към усърдието на делегатите, но със своето „против“ им поставихме предизвикателството да вложат още хъс в работата си и на следващия Национален ден за безопасен интернет да ни изненадат с безупречна Харта, на която дори нашите непокорни мисли да не могат да се опълчат.

Събитието завърши с официално подписване на Хартата от 10-тимата делегати. Макар и приета с мнозинство, тя остана с малък въпросителен знак, който да доведе до преразглеждане и подобрение, защото що се отнася до интернет и изобщо информационните технологии, с всеки изминал ден те търпят развитие, към каквото трябва да се стреми и нашата Харта за правата на младежите в интернет, за да може да бъде ефективна и полезна.

Учениците от курса по ИТ в 9 ФЕГ

На 22.12.2012. в кино „Влайкова” се проведе първото издание на фестивала „Малки Поетики”.

Фестивалът е организиран от Студентско читалище „Св. Климент Охридски” и инспириран от международния фестивал СОФИЯ: ПОЕТИКИ. Необходимостта от нови лица на българската литературна, музикална и арт сцена провокира екипът на фестивала да потърси начин за откриването и популяризирането им в средите на талантливите ученици на възраст между 10 и 18 години.

СОФИЯ: ПОЕТИКИ е най-големият литературен фестивал в България. Два пъти негови лауреати са били бивши ученици на 9 ФЕГ – Ясен Василев и Стефан Иванов. Сред редовните участници са и други възпитаници на гимназията – Албена Тодорова, Надежда Московска.

ПОБЕДИТЕЛИТЕ във фестивала „Малки Поетики”:

• категория литература: Силвия Чернева, Румен Янев (11 клас в 9 ФЕГ)

• категория визуални изкуства: Павел Панев

• категория музика: група „Mneme” (9 ФЕГ)

Победителите получават правото да участват в СОФИЯ: ПОЕТИКИ през 2013.

Фестивалът е съфинансиран по Програмата за изпълнение на общинската стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019.

Като лауреат на фестивала Румен Янев беше гост в единственото предаване за книги и литература в националния ефир „Денят започва в библиотеката” на БНТ на 3.01.2013:

http://bnt.bg/bg/productions/170/edition/28184/denjat_zapochva_v_bibliotekata_3_januari_2013

Така се нарича серията от нови активности през настоящата учебна година в сферата на информационнотехнологичните дейности в гимназията.

През м. октомври Евгения от XI^Ж клас предложи от името на ученици, които вече имаха по няколко сертификати от ИТ Академията на Майкрософт на която 9 ФЕГ е член, да се организира специален курс за усвояване на нови умения по информационни технологии.

На 14-ти ноември курсът бе открит, а на 22-ри се проведе първото занимание.

При откриването Орлин Кузов – директор на Дирекция ИКТ при МОМН, поздрави ентусиастите и сподели наблюденията си от бързото и непрестанно развитие и подновяване на информационните технологии. Той отбеляза, че всяка идея, която има значение за обогатяване на училищния живот заслужава внимание и пожела успех на участниците в курса. Теодора Върбанова – менажер на Oбразователни програми при Майкрософт в България, представи модулите за по-нататъшно усъвършенстване в рамките на Академията по ИТ на Майкрософт и покани участниците в курса да проведат открит урок в офиса на компанията в София. Тодор Георгиев – директор на Teacher.bg, се срещна за пореден път с ученици от ФЕГ и изрази задоволство от реализиране на възможността за провеждането на курс, в който участващите ще се запознаят с най-новите форми на уеб-програмиране. Той изтъкна, че сътрудничеството между Tacher.bg и ФЕГ е ретроспективно проследяване на бъдещата съвременност и, че екипът на новаторско-образователния портал ще съдейства, съвместно с учениците от курса, да се постигне мигриране на училищната платформа от Live@Edu към Office365, и за изграждането на нов сайт на гимназията. Бойка Паликарска – пом. директор на 9 ФЕГ, поздрави инициаторите на курса и участниците в него, и изрази увереност, че и тази нова форма на изявеност в гимназията, наред с многообразните други извънкласни занимания, ще допринесе за трупането на съвременни знания и опит, които да се оползотворяват усърдно в академични и професионални начинания.

Първите лекции се представят от гл. асистент Николай Нетов от СУ „СВ. Кл. Охридски“. В началото започна запознаване с новия стандарт HTML-5 за създаване и предоставяне на съдържание в уеб пространството, включващ интеграция на SVG обгръщане и подобряване на работата с мултимедийно и графично съдържание. Обучението се прилага с продукта Microsoft® Expression Studio 4, притежаващ удобен интерфейс за разработка на сайтове, който е закупен от гимназията.

Програмата на курса по-нататък ще бъде следната:

§ Интернет бизнес – какво е това (електронна търговия и SEO). Лектори Пламен Томов и Лъчезар Бъчваров;

§ Облачни технологии в училище – работа с Microsoft Office 365;

§ Управление на организационни процеси в училище с Microsoft SharePoint 2013;

§ Електронна поща за цялото училище – как работи училищният Microsoft Exchange 2013 сървър;

§ Виртуалната класна стая – класната стая на бъдещето – Microsoft Lync 2013 сървър. Лектори – Христина Дачева, Андрей Йорданов и Тодор Георгиев;

За всички теми на курса ще бъдат осигурени и онлайн курсове със сертификат от Microsoft IT academy.

От настоящата учебна година 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ се присъедини към мрежата от училища, в които функционират младежки панели по безопасен интернет. Дейността на панелите се координира от Националният център за безопасен Интернет. Те са важен компонент на всеки от 30-те национални центъра за безопасен интернет, които се подкрепят от Европейската комисия и работят в обща мрежа INSAFE. Ученици от IX клас във ФЕГ се запознават с различните аспекти на онлайн безопасността и придобиват множество умения, както за безопасно използване на интернет, така и за комуникация, работа в екип, изграждане на доверие помежду си и организиране на общоучилищни изяви.

Дейността на 9 ФЕГ в изучаването на информационни технологии се подкрепя и подпомага и от Училищното настоятелство. Това показва съществуването на думите мисия, възпитание, съвместност, личност, вдъхновение, креативност.

На 28 ноември 2012г. Филип Жак, „пътешественикът с човешка скорост“, бе на посещение в 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“в рамките на „Дните на предизвикателствата”, които се провеждат от 29.11.2012 до 01.12.2012 година в София. Той пристигна при нас по покана на издателство „Вакон“ ( www.vakon-bg.com ) по повод излизането на новата му книга „Пътешествие под звездите“. Прекосявайки 14 държави за една година, той прави 12 милиона крачки, в разстояние на 8 000 километра. Благодарим на Филип Жак за споделения опит, който ни окуражава да последваме казаното от майка Тереза – Животът е приключение, осмели се да го преживееш!

Ce voyage en France,qui a eu lieu en juillet 2012, resterapour nous une expérience précieuse et un souvenir inoubliable.Nous sommes vraiment heureuxd’avoireu cette chance ! La découverte sur place à la fois du patrimoine français et de la culture quotidienne des Français, que nous évoquons aujourd’hui avec émotion, nous a permis de mettre à l’œuvre notre français, d’enrichir nos savoirs et de créer des liens avec des européens de notre âge.Bien sûr, sans avoir etudié le français, nous n’aurions pas eu la possibilité de participer à la compétition mathématique « Kangourou européenne »ni de visiter la France à cette occasion.Cela montre le grand avantage de parler des languesétrangères,en particulier le français, car, c’est grâce à la langue française quenous avons pu connaître ce beau pays et vivre cette aventure internationale.

Както всеки международен лагер и този в приказната долина на замъците по Лоара беше изпълнен с вълнение, емоции, значителна доза умора и много забавления.

На 20 юли в 7:30 ч. сутринта, всички сме подредени на летището, сънени, но бодри и готови за приключения. След няколко часа смях и закачки, пристигаме в Париж, където ни чакат мосю Жерар и мадмоазел Елза, който ще прекарат седмицата с нас. В края на вълнуващата разходка из парижките улици сме още по-изтощени за срещата с останалите лагерници в края на деня.

 

Младежите от всички краища на Франция, Полша, Казахстан и Армения пристигат уморени и унили. Натоварваме се в автобуса, чакащ да ни отведе в Амбоаз с единственото желание да стигнем по-бързо до място за почивка. Да, ама не! Магистралата е затворена заради катастрофа и в крайна сметка се кандилкаме 4 часа докато най-накрая сме там! Разбира се, ние сме най-шумните в автобуса, въпреки чувствата едновременно на отегчение и на нетърпение, които бушуват в нас.

Нямаме си и представа какво ни очаква на следващия ден. Вдигат ни рано, закуска и… в автобуса.

Замъкът в който ни заведоха обаче, прогони всички следи на негативизъм, а информацията, че броят на тези замъци в долината на Лоара надхвърля 200 направо ни зашемети.

 

То не бяха градини, лабиринти, история, замъкът Виландри е истинска приказка. Но, разбира се плановете за деня дори не са и започнали!

 

Продължаваме с пикник край реката, какъвто ще има всеки ден от седмицата. След него ни сюрпризират с математически занимания на открито. Разбира се горещината отново ни превзема, но денят ще свърши едва когато обиколим Тур – един от големите градове в областта, и посетим местна винарна, в която за непълнолетните, разбира се, вино няма!!! Но пък научихме по нещо полезно и вечерта спахме напълно доброволно!

На следващия ден, тръгнахме рано на разходка из Амбоаз, за да стигнем до замъка на Леонардо да Винчи, в който той е прекарал последните години от живота си.

Вероятно най-интересната забележителност на града, заедно със замъкът в центъра на Амбоаз, домът на да Винчи е олицетворение на спокойствието. Множество от експериментите му са изложени из огромните, приличащи на гори, градини.

 

Следва разходка из Амбоаз и пикник край реката.

Истинската изненада беше на следващия ден. Рано сутринта се запътихме към градче, наречено Шомон, на 20 километра от Амбоаз, което също приютява голям замък, носещ същото име. Смесица между няколко епохи, архитектурата на замъка е пълна с историята на кралски и благороднчески поколения.

 

След пикника, започнахме да се подготвяме за връщане в Амбоаз – по реката! Двайсет канута ни чакаха, заедно с екипировка, подходяща за един следобед гребане! Мога гордо да кажа, че българите почти бихме в приятелското състезание към брега.

Вечерите ни бяха заети с обсъждане на математическите задачи, чиито отговор всяка държава трябваше да намери през деня (не, че ни оставаше много време за задачи, но важно е желанието!).

Следващият ден прекарахме в град наречен Блоа. Разбира се, първото нещо, което посетихме беше замъка в града наречен Шато Роайал (Кралският Замък). Посетихме и музея на магията, където малка театрална пиеса покори сърцата ни.

 

В сряда се върнахме отново в Тур, първо посетихме музея на местните занаяти, един от най-големите такива музеи във Франция. Катедралата на Тур „Св. Мартин“ е невероятно красива и богато украсена готическа постройка, датираща от XV век. Продължихме с красивия стар френски площад Плас Плимеро, част от стария Тур. Последна спирка за деня бе ботаническата градина на Тур, където видяхме рядки растителни видове, както и някои интересни животни.

Отношението и уважението към нас бе демонстрирано и от срещите в кметствата в градовете Амбоаз, Тур и Блоа в присъствието на местните медии. Всички ние бяхме поласкани от тяхното внимание и респекта към институциите.

Последният ни ден в Амбоаз беше планиран отново за занимания, свързани с математиката, както и с игри, най-интересна от които бе старата френска игра наречена Петанк. Вечерта беше организирана дълга програма. Като се започнаха едни речи, песни и танци на народите, подаръци, снимки всеки с всеки…

 

Сякаш никой не си спомняше, че ще се става в пет и ще се гонят самолети на следващия ден… Българите отсрамихме отбора с няколко интересни факта за България, няколко песни и за финал – едно Дунавско хоро, в което се включиха почти всички, нищо, че не знаеха какво точно се прави!

Оставихме и нашите подаръци за организаторите и участниците в проекта, както и дълги благодарности за приятната седмица, в книгата на състезанието.

 

На следващия ден рано се тръгна за Париж и само дето не ревнахме на летището. Впечатленията и емоциите от тази седмица, ще запомним за цял живот! Бяхме похвалени, че сме единствения френскоговорящ отбор. Беше не само приятно, но и полезно занимание, което спомогна за развитието на логическото ни мислене. Искаме да благодарим сърдечно на нашия придружител, нашата учителка по математика, г-жа Здравка Пискулийска, която беше като една от нас, част от отбора и подкрепа през цялата седмица. Не на последно място, благодарим и на спонсорите – Съюза на математиците в България и Училищното настоятелство на 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”, които финансираха проекта.

Екип на Математическо кенгуру 2012: Лили, Ани, Биби, Жени и Георги – 11 клас

Сбогом, Мери!

На 3 септември 2012 година на 83 години почина нашата скъпа колега, учителка и приятелка Мери Сивриян. Светла й памет!

Сред първите учители по френски език, които утвърдиха авторитета на френската гимназия, Мери Сивриян предаде знанията и любовта си към френския език и култура на стотиците свои възпитаници, някои от които и днес следват примера й в обучението по френски език в любимата ни 9. ФЕГ, в други училища и университети в България и по света.

Опелото ще се извърши в сряда, 05.09.2012 г., от 14 ч., в параклиса на Арменската църква на Централни софийски гробища.

Поднасяме дълбоките си съболезнования на близките роднини на Мери Сивриян, пожелаваме им много сила в този тежък момент и си обещаваме да продължим по пътя с любов, чест и достойнство в нейна памет. Почивай в мир, скъпа Мери!

От колегите, учениците и приятелите от

9. Френска езикова гимназия

„Алфонс дьо Ламартин“, София

Срещите и изявите по повод на половинвековния юбилей на 9^–ТА ФЕГ бяха свидетелство, че историята и бъдещето на училището е в хората, които го правят – в неговите учители, ученици и родители. Във въодушевлението проблесна пресечната точка на отговорността и престижът на гимназията. Френската гимназия заема признато място сред българските училища, явяващи се значим фактор в реалните образователни процеси и последователностите в цялостната обществена система.

В последно време се осъвремени и разшири технологичната материална база в училището чрез въвеждане на компютърни терминални решения. Постигна се съотношение ученици към компютъризирано работно място 1:8. Учебните софтуерни програми се обновяват в синхрон с излизането на последните версии на съответната технология. Всички ученици и учители имат възможност да работят в самостоятелна облачна технологична платформа. Насоката, която следва училищният екип е защитаване на ключовите компетентности от Европейската референтна рамка – създаване и усъвършенстване на комуникативните умения на роден и на чужд език, дигитална вещина, способност за самостоятелно учене и събиране на информация, граждански умелости за междуличностно общуване, опитност при изразяване на идеи и творения, и емоционално и естетическо съпреживявания на света. Така се изпълнява и стремежът на колегията насочен към развитие на умението на възпитаниците на ФЕГ да разбират хората и културите, и да вникват в широкия и разнообразен кръг от съвременни методи на обработка и анализ на информацията.

От 2012 г. учениците от 9 ФЕГ имат възможност да усвояват знания от информационните технологии по най-нов стандарт на обучение – IT Academy of Microsoft. Утвърдените по цял свят сертификати за компетентност от Microsoft Office Specialist до най-високите нива на Microsoft Certified Professional, доказват знанията и личностното представяне пред академични и работодателски структури. Съчетаването на информационно-технологичните и специализираните знания ще отреждат на младите хора шанса и правото да се изявяват със задълбочени познания. Доказаните умения могат да допринесат за пълноценното присъствие на България с нейната култура и цивилизация в новото световно културно пространство – Интернет. Така не само ще бъдем част от глобалната комуникационна мрежа, осъществявайки връзка с научни, културни и различни професионални среди по света, но ще работим активно за добър и авторитетен образ на страната ни в най-модерната среда за информационен обмен.

В изминатия дълъг и плодотворен път на своето развитие Френската гимназия, като частица от училищната система, едва ли може да даде значителен принос в изучаването на цялостния исторически път на родното образование. Смеем да кажем обаче, че без Френската гимназия няма да са били подготвени и дори предопределени за житейския си път, многото нейни възпитаници. И затова, в чест на нашите ученици се стремим да синтезираме класически, исторически доказани, национални и световни, и съвременно-репрезентативни обозначения в учебната ни работа.

Гергана Борисова от 10 Б клас: „Трябва да призная, че в началото IT Academy изглеждаше доста високо ниво за достигане, поне за мен. В процеса на работа разбрах, че усърдието и концентрацията са ключът към успеха, до който малко по малко се доближавах с преминаването на различните нива. В наши дни владеенето на тънкостите на Microsoft Office ни прави конкурентноспособни при кандидатстване за работа, но и ни дава самочувствие на знаещи, можещи и амбициозни млади хора. Сертификатите, които получих след успешното преминаване на всички нива от курса, ще бъдат една добра основа за придобиване на нови знания в сферата на компютърните технологии.“

Анна Точева от 10 А клас: „Всички си мислим, че понеже работим с компютри от много ранна възраст, сме наясно с всичко, а и да не сме, винаги ще можем да го проверим в Интернет или да попитаме някого. Но дали ако просто кажем „Аз мога това и това…“ някой ей така ще ни повярва? Най-вероятно не. Вече навсякъде искат някакъв документ с нашето име на него – просто една хартийка която може да ни провали или да ни издигне. И тук се намесва IT Academy на Microsoft, която с пълните си курсове по най-използваните приложения на Microsoft обогатява познанията ни. Лично аз сигурно никога не бих се сетила сама да се запиша ако не беше напътствието от 9 ФЕГ. Взимайки сертификатите сега съм сигурна, че няма в бъдеще да ми се наложи да търся времето и парите да доказвам знанията си. Опитът ми в явяването на подобни квалификационни изпити досега показва, че хората явяващи се на тях се сещат за нуждата от сертификат едва когато работата им го изиска. За отдадената възможност бих искала отново да благодаря на преподавателите по ИТ от 9 ФЕГ.“

Александър Кръстев от 10 В клас: „Много съм доволен от курса на Мicrosoft, той надхвърли очакванията ми и определено обогати знанията придобити в училище. С неговото успешно завършване, се надявам в бъдеще да успея да докажа способностите си и пожелавам на всички да имат възможността да го преминат!“