Театралната трупа на 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ с ръководители Людмила Гълъбова и Катерина Костова и с помощта на г-н Николай Любенов, както и с подкрепата на г-жа Кристина Маринова, успя да грабне най-престижното отличие на XXVII издание на Театралния ученически франкофонски фестивал, а именно специалната награда на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова.
След прекъсване от няколко години фестивалът бе възобновен под името „Les scènes francophones de Bulgarie“. Той се проведе на 19-20 април в морската ни столица Варна под патронажа на г-жа Илияна Йотова. Пиесите в тазгодишното издание бяха на тема „Другият“. Събитието бе организирано от Алианс франсез – Варна с директор г-жа Милена Ангелова, от Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България с председател г-жа Вяра Любенова и от Френския институт в България, представен от г-жа Клодия Калво – аташе по образователно сътрудничество, в партньорство с Варненската опера, IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна и с подкрепата на Община Варна.
Във фестивала взеха участие осем театрални трупи, в чийто състав имаше ученици от 9., 10. и 11. клас от Велико Търново, София, Варна, Благоевград, Бургас, Стара Загора и Перник. Участниците преживяха прекрасни мигове на споделяне и себеизразяване чрез изкуството и чрез френския език, а фестивалът за пореден път доказа, че е място на срещи и приятелства. Младите таланти се включиха в театрални ателиета, ръководени от актрисата Ина Добрева и Светлана Герасимова, която е дългогодишен учител по френски език и доайен в историята на този фестивал.
Трупата на Френската гимназия се представи с пиесата „Je veux avoir la paix“ от Luc Boulanger. Имената на нашите млади таланти са: Виктория Винклер от 10. Г, Ивон Дайе от 10. Г, Кристина Калина Горанова от 10. Ж, Рая Николова от 10. Д, Ивайла Фулева от 10. Г, Анастасия Трейман от 11. Д, Александър Томов от 9. Ж и Недялко Райчев от 10. В клас. Освен с голямата награда на фестивала те заслужено бяха удостоени с наградата „Молиер“ (за владеене на френски език) и с наградата за женска роля, поделена между Ивон Дайе и Виктория Винклер.
Наградите бяха връчени в присъствието на директора на Опера Варна Даниела Димова, вицепрезидента на България Илияна Йотова, френския посланик Жоел Майер, експерта отговарящ за Международната организация на франкофонията в МВнР Аксения Бонева, кмета на Варна Благомир Коцев и почетния консул на Германия и Франция Недялко Неделчев.
Изказваме благодарност за подкрепата на ръководството на 9. ФЕГ, както и на Училищното настоятелство.
Ето какво сподели Рая Николова от 10. Д клас:
„Винаги съм искала да участвам в такова прекрасно събитие, каквото е това. За мен лично е една детска сбъдната мечта и съм изключително щастлива, че е осъществена. Не само че имах възможността да играя на истинска сцена, ами и работих с уникални хора. Наградите ни са символ и следствие на една невероятна енергия, всеобщ ентусиазъм и упорит труд. Благодарна съм за шанса да бъда част от цялото“.
· Откриване на изложбата „Франкофонията на едно око разстояние“
На 13 март в 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ франкофонската общност в България присъства на откриването на изложбата „Франкофонията на едно око разстояние“, организирана от Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България – първото от множество събития, посветени на честването на месеца на франкофонията. Изложбата, включваща около 100 произведения, които са дело на повече от 70 артисти (предимно от 8-и клас), имаше за цел да отдаде почит към красотата и богатството на франкофонския свят, като представи картини за страни като Франция, Мароко, Белгия и Швейцария.
Изложбата, осъществена благодарение на ценната подкрепа на Посолството на Мароко в България, събра настоящи и бивши ученици на Френската гимназия, учители и дипломати – Н. Пр. Закия Ел Мидауи, посланик на Мароко, доайен на дипломатическия корпус в България и председател на Групата на посланиците франкофони, г-н Петър Топарев, експерт към Университетската агенция на Франкофонията, г-жа Аксения Богданова, експерт за франкофонията в Министерството на външните работи. В своята приветствена реч г-жа Емилия Богданова, директор на 9. ФЕГ, подчерта, че инициативи като тази сега са доказателство за любовта на учениците към френския език и култура и утвърждават девиза на Френската гимназия: „Ще стане, защото сме заедно“. За училищната общност, както отбеляза директорът, ценностите на Френската република – свобода, равенство, братство – вървят заедно със солидарността, толерантността и обединението.
В речта си Н. Пр. Закия Ел Мидауи изрази своя голям възторг от произведенията на изкуството на гимназистите, които са съумели да запечатат очарованието на мароканската атмосфера. Официалната част на събитието бе последвана от „разходка“ из българската фолклорна традиция. Ученици на Френската гимназия, които ще имат късмета да посетят Мароко през април в рамките на Фестивала на изкуствата и народните приказки, изиграха емблематични за културата на страната ни танци. А хорът на Френската гимназия откри красотата на българската песен. От своя страна, гостите от Мароко допринесоха за представянето на богатството на франкофонията в още един аспект – а именно чрез донесените марокански специалитети.
Идеята за изложбата се роди у г-жа Светлана Тодорова, учител по изобразително изкуство, която винаги е окуражавала учениците си да се изразяват свободно, да приемат с отворени обятия различията и културното разнообразие, както и да търсят красотата навсякъде в света. Урок, научен добре не само от малките класове, но и от 11. и 12. клас, които, дори и без да имат часове по изкуство, не спират да засвидетелстват отдадеността си на артистичната си дейност. Учениците благодариха на г-жа Тодорова за творческото ѝ вдъхновението, както и на г-жа Вяра Любенова, председател на АПФБ, за нейната щедра подкрепа. Изложбата беше неизчерпаем извор на радост за учениците на Френската гимназия, които обещаха никога да не оставят пламъка на артистичното творчество да угасва.
· Посещение на г-жа Зое Мейер
В рамките на отбелязването на месеца на франкофонията ученици и учители посрещнаха във Френската гимназия г-жа Зое Мейер, съпруга на Н. Пр. посланика на Френската република в България г-н Жоел Мейер. Тя разгледа новооткритата ученическа изложба по повод Деня на франкофонията – международния празник на всички френскоговорящи по света – част от разнообразните дейности с участието на учениците на гимназията през месец март.
Малка група от ученици, сред които и някои от авторите на изложените творби – Ния Рашева от 11. В и Анна-Мария Димова от 12. Б клас, съпроводиха г-жа Мейер, която прояви голям интерес към артистичните заложби на всички творци. Тя отдели време да се запознае и да поговори с присъстващите.
Във финала на своето посещението г-жа Мейер получи красив музикален поздрав. Хорът на гимназията, с ръководител г-н Георги Николов, изпя две песни – La Maritza на френски и „Хубава си моя горо“ на български език.
Текст: Ясен Терзиев 11. Д клас и Димитър Топалов 12. В клас
Снимки: АПФБ и 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“
Ученици от 11. и 12. клас на 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ се срещнаха с прочутия френски писател г-н Жером Лубри, майстор на психологическия трилър. Срещата, на която литературата оживя от страниците на книгите, се проведе по предложение на г-жа Клодия Калво, заместник-съветник по сътрудничеството и културната дейност и аташе по образователното сътрудничество във Френския институт в България. Г-жа Маргарита Топлийска, старши учител по френски език, прие в своя час г-н Лубри, който сподели пред младите любители на литературата своите ценни съвети за писането, както и размислите си върху истинската стойност и предназначение на художественото слово.
Писателят, придружен от г-н Иван Баталов, преводач на последната му книга „Глава 12“ на български език, възпитаник и бивш преподавател по френски език в 9. ФЕГ, и г-н Ромен Декроа, директор езикови курсове във Френския институт в България, говори за началото на писателската си кариера. Той разказа как през първите десетилетия от живота си въпреки голямата си любов към литературата не е бил склонен да се отдаде на творческа дейност. Едва преди десетина година, вече достигнал 40-годишна възраст, той решава да се посвети на писането – мечта, която, както самият той довери на учениците от Френската гимназия, е имал от най-ранна възраст. За младите франкофони това бе вдъхновяваща история – свидетелство, че никога не е късно човек да сбъдне мечтите си.
След това г-н Жером Лубри се съсредоточи върху големия френски писател екзистенциалист Албер Камю. Авторът на „Чужденецът“, по думите на самия Лубри, е оставил неизличими следи в творческата и философката му памет, докато е израствал с неговото слово. Според писателя литературата трябва да присъства в живота на всеки един. Тя е разширяване на кръгозора – обогатяване – израстване, сблъсък на култури и традиции, на цели светове, в които човекът да открие нужните му отговори, бягство от сивотата на делничния живот – спасение. Словото му завладя съзнанието на учениците, които припознаха именно себе си в образа на страстните читатели, които г-н Лубри обрисува.
Авторът на „Тайните убежища“ и „Глава 12“ завърши срещата с размисли върху това дали човек се ражда писател, или става такъв. Според неговия светоглед у всеки един е заложен изключителен потенциал и разковничето се крие в това човек да проявява любознателност и интерес. Ако някой иска да стане добър писател, то той неизменно трябва да прочете добрите писатели, бе част от посланието, което г-н Жером Лубри отправи към любители на художественото слово. Учениците на Френската гимназия, г-жа Маргарита Топлийска и други учители по френски език, вдъхновени от срещата със своя гост, изказаха своята благодарност на г-н Лубри за ценните мигове на съпреживяност на красотата на художественото слово.
Текст: Димитър Топалов 12. В клас
Снимки: 9. ФЕГ и Фрески институт в България
Благотворителна кауза
Мечти. Всяко дете има мечти още от съвсем малко. Желае да стане полицай, певец, пилот, астронавт… Играе, радва се на детството си, на свободата си, на любовта. Постепенно започва да разбира значението на думите, наименованията на предметите, цифрите и цветовете. Вижда света цветен. Възхищава се колко нови неща се откриват пред него.
Всяка майка помни първата усмивка на детето си, първата сълза, първата думичка. Още с раждането това малко същество получава любов – по-голяма от целия свят, защото то самото започва да символизира самия свят. Това, с което детето расте, е семейството.
Има обаче и такива деца, които растат без любов, без грижа, без уюта на семейството. Живеят в домове за сираци с много други, които имат тяхната съдба. Растат изоставени от онези, които са им дали живот; не получават тяхната любов. Това са деца, от чиито усти думите „мамо“ и „тате“ така и не излизат. Тези малки същества имат само една-единствена потребност – да усетят топлината на прегръдката.
Това, което получават те, е наказание за нещо, което дори не са извършили. Безгрижното им детство е отнето. За всяка Коледа вероятно не си пожелават скъпи подаръци – а си пожелават семейство, подкрепа и това да бъдат важни за някого.
Наскоро посетих един от многото домове. Сградата помещава четири различни заведения за деца, като има и за деца с увреждания. Думите на директорката на сиропиталището ме накараха да се замисля много силно за това колко особено е състоянието им, за положението им, за трудностите им… Никога не са имали възможността да видят нещо различно освен сградата, която обитават. Всеки път, когато през прозореца видят щастливите семейства, минаващи покрай оградата на дома, в сърцата им се поражда само едно желание – да разберат какво означава прегръдка, какво означава да имат рамо, на което да поплачат. Какво е чувството някой да избърше сълзите им. Чисто и просто да ги обича… Имат нужда от слънце в живота си, от цветове, които да внесат щастие в сивото им ежедневие.
Сега, седейки и пишейки това, си давам сметка повече от всякога за значението на семейството, разбирам, че сме късметлии онези, които имаме близки, които се притесняват за нас и ни обичат.
Семейството ми винаги ме е учило, че човек може всичко – стига да го поиска. Знам, че не съществува нищо невъзможно, ако истински вярваш в него. Имам желание и то е нито едно дете да не се чувства изоставено. Искам всяко дете да усети какво е любов, грижа и подкрепа и да чуе може би най-окриляващите думи на света – „ОБИЧАМ ТЕ“.
На първо време искам да окажа своята морална подкрепа към децата в домовете, като за целта отправям призив към онези от вас, които ще отворят сърцата си и ще се включат в изработването на картички за тях. Картичките ще се събират до 20 декември в кутия, която ще бъде поставена при елхата на входа. Нека заедно да внесем радост в живота на децата.
П.П. Тези от вас, които биха искали да оставят и нещо друго осен картичка, могат да го направят. Всички неща ще бъдат разнесени лично от мен доколкото се може повече домовете за деца в страната.
Благодаря предварително на всички, които ще се включите!
От Рая Ваклинова 11. Е клас
На 25 октомври се състояха традиционните Ламартинови четения под максимата на патрона на Френската гимназия Алфонс дьо Ламартин: „Поетите са гласът на тези, които нямат глас.“. Инициативата беше на 12-класници, организатори на събитието – членове на клуба ЛитАрт от 10. клас, активно се включиха и поетите от 11. клас. За празничната атмосфера изключителен принос имаха водещите Андреа, Цветелина и Цветан с ведростта, изискаността и усмивките си, с които предразполагаха младите литератори да прочетат свои авторски текстове и да споделят свои идеи. Лириката и прозата, деликатните емоции и чувството за хумор, разнообразието от почерци се съчетаха красиво с музикалните изпълнения на дуета от 12. Ж – Белослава Петкова и Вяра Георгиева, и на класическата китара на Никол – Валери Тошева от 11. Ж.
Четенията се превърнаха в истински празник на литературните таланти на Френската гимназия: Андреа Прокопова (10. В), Ерен Огнянов (10. В), Цветелина Минева (10. В), Виктор Вълчев (10. Д), Алекс Георгиев (10. Е), Лора Рачева (10. Е), Кристина Калина Горанова (10. Ж), Цветан Стоянов (10. Ж), Моника Петрова (11. А), Дарина Масурева (11. В), Габриела Маринова (11. Г), Анастасия Трейман (11. Д), Ясен Терзиев (11. Д), Асения Жекова (11. Е), Дарина Данчева (11. Ж), Никол – Валери Тошева (11. Ж), Ани Колева (9. В), Виктория Танева (12. Ж) и Елица Плоскова (12. А).
Прекрасното настроение от артистичната проява споделиха заедно с участниците и техните учители по български език и литература, и гостите на Ламартиновите четения. Културното събитие ще се помни дълго. То зареди с вдъхновение за нови опити в творческото писане. Очакваме нови срещи с литературните постижения на талантливите ученици на нашето училище.
