Върнахме се там, откъдето всичко започна… Година по-късно, след като получихме Златната маска на Международния франкофонски ученически театрален фестивал, през месец април нашата трупа отново бе в Стара Загора – невероятен град, който свързваме с много емоционални моменти и приятели. Заминахме с мисълта, че въпреки че форматът на фестивала не ни позволява да се състезаваме с другите пиеси, ние все пак трябва да дадем всичко от себе си и да докажем, че сме си заслужили миналогодишната първа награда. И го направихме!
Видяхме се със стари приятели, открихме и нови. Фестивалът съумява да създаде уникална атмосфера, която всеки на сцената (а и в града) успява да усети. Актьорите се сплотяваме и подкрепяме. Нямаме търпение да се върнем догодина и да се борим за нова Златна маска, всички заедно!
Няколко седмици по-късно по покана на Асоциацията на преподавателите по френски език в Сърбия заминахме за Международния театрален фестивал в Белград. Още преди тръгването в главите ни се въртяха две неща: предстоеше ни малко почивка от „реалността“, но също така щяхме да прекараме още време заедно, този път извън България. Качвайки се в автобуса, осъзнахме, че ни очаква поредното приключение, което ще изживеем като едно семейство. Пристигайки в Белград, не познавахме никого. Не беше като в Стара Загора и въпреки това не ни отне много време да се приобщим към останалите актьори и още първия ден да намерим приятели и съмишленици.
1 май – началото на фестивала, първите игри на някои от трупите, първите ателиета и първият пороен дъжд, който по план ни изпрати от хотела до театъра. Както и очаквахме, първите три трупи бяха много добри и вдигнаха летвата високо. За втория театрален ден бяха подбрани още по добри трупи, като в програмата беше включена и пиесата „L’habitude” – ние! Започнахме деня с актьорско ателие, малко почивка и после – в театъра. Притеснението ставаше все по-малко: не ни беше за пръв път, но пак присъстваше. В крайна сметка изиграхме пиесата си на ниво, разбира се, щастливи както винаги. Знаехме, че независимо от крайния резултат, важното е, че сме заедно, и се забавлявахме много. Публиката се просълзи. Заляха ни с аплодисменти – и то хора, които са професионалисти в театъра, не само във френския език.
В деня на награждаването трудът ни беше възнаграден. Нашата незаменима Ева Маринова спечели отличието за „Meilleure actrice” (Най-добра актриса) и донесе неземно щастие на трупата ни! Последната си вечер в Белград прекарахме сред останалите трупи, забавлявайки се. Пътешествието на нашето семейство ни донесе много усмивки, за което допринесоха и ръководителите ни – г-жа Маринела Чиликова, г-жа Кристина Маринова и г-жа Веселина Панева, както и президентът на АПФБ (APFB) – г-жа Вяра Любенова, благодарение на която участвахме в този проект!
Хвала, Србиjа! Хвала, приjательи!
Вашият коментар